София е столицата и най-големият град в България. Разположена е в Западна България в полите на планината Витоша и е основен административен, индустриален, транспортен и университетски център на страната. Името София произлиза от гръцката дума "мъдрост", но градът всъщност е кръстен на един от старите храмове, Света София, който днес се намира в центъра на столицата (а при построяването си се е намирал на хълм извън града).
София е обявена за столица на 22 март 1879 г. (по нов стил на 3 април 1879 г.) от Първото учредително Народно събрание, проведено в град Велико Търново след Освобождението.
София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Люлин, Лозенска планина). Четири планински прохода водят към града – Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров София и в миналото е била голям град. През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните кватрали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна.
София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на минерална вода 130 л/сек.), а в последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.
София е дом на Българската академия на науките и повечето от научните институти към нея, на много университети и академии, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи.